автор: cvetybeach

В клетка на балкона
зайчето на Дона,
тъгува самотно –
горкото животно.
Очите му тъжни
вглеждат се в бетона
и търсят тревожно
ръцете на Дона.
Да донесат водичка
в малката паничка,
зелеви листа,
моркови, трева.
То трепка, сънува
горски поляни,
пеперуди танцуват
от слънце огряни.
Кога ще отворят
клетката омразна?
Какво ще му сторят
зад вратата желязна?
„Искам си при мама!
Искам си гората!
Пуснете ме само
да потичам в полята!”