И тази сутрин както обикновено денят за Светла започна с чаша горещо кафе с мляко. Седна и отпи, все още опитвайки да се разсъни. За нея това беше най-тежката част от денонощието.
Каквото и да захванеше до обяд, нищо не се получаваше . Почти винаги след това се налагаше да го поправя. Защо се получаваше така и тя не знаеше. Минеше ли обяд обаче и особено в ранните часове на нощта, сякаш изпадаше в еуфория. Дори някога като ученичка учеше предимно късно вечер. Когато вече всички спяха, а по улицата почти не преминаваха коли. Тогава се чувстваше най - свежа и мисълта й работеше трескаво. А сега просто запали цигара и остана да се наслаждава на мира и спокойствието наоколо. Още малко и те щяха да изчезнат -след събуждането на близнаците, които все още спяха. Нейните две съкровища, това което даваше смисъл на живота й. Често се чудеше как е живяла преди тяхната поява и някак не успяваше да разбере. Това я подсети отново за най-добрите й семейни приятели. Хора,които в преследване на материалното благополучие, изпускаха най-голямото богатство. Тази тема дори беше табу за тях. Няколко пъти бяха говорили, все твърдяха колко много искат, но кой знае защо тя не им вярваше. Мария и беше приятелка в пълният смисъл на думата, такава с главно П. Тя работеше на две места, а в къщи се занимаваше с още един начин за припечелване на допълнителни доходи. На същият работен график беше и съпругът й. Както се казва, те едва се виждаха и не оставаше време за нищо друго, дори и за сън. Ето защо Светла трудно решаваше да й се обади – все се притесняваше дали няма да я събуди. И знаеше много добре, че случи ли се, ще последват невероятни изблици на емоции. Нещо, което беше решила да си спести. Въпреки това тази жена й беше подавала ръка в някои от най - трудните моменти досега. Празнуваха семейно всички големи празници вече толкова години. Светла от своя страна пък им беше помагала многократно , къде с услуги, къде с труд. Поради ограничените си финансови възможности обаче, никога с пари. И всичко беше нормално до снощи.Не бяха се чували почти два месеца. Светла се зарадва истински като видя името над писмото, но радостта й продължи няколко секунди. Когато започна да чете, се почувства като ударена с мокър парцал. Думите бяха силни, тежки, пропити с жлъч и обиди.
* * * * *
Два месеца по-рано Светла садеше цветя в двора, когато телефонът иззвъня. Тя поизтупа ръцете си и взимайки го в ръце, се усмихна. Беше Мария.
-Алоо?
-Ало, Светле, аз съм на работа, но имам малко време и реших да ти се обадя да видя какво правите. И да ти кажа че съм взела машинката за насекоми и един райд, ще трябва да се видим да ти я дам, че знаеш ли как ми стана жал като видях как кацат мухите по децата .
-Добре сме , Миме, малките спят и аз реших да се възползвам да бодна някое цвете . Милото ми е донесъл цяла кофа от някъде и сега тъкмо ги оправям. А иначе аз съм си цял ден в къщи, когато искаш заповядай. Нали знаеш че винаги се радвам да ви видя. Още повече че сега има и къде да ви посрещна. И да ни няма, най-много да сме отишли до магазина .
- Оф, ако знаеш как ти завиждам! Аз винаги съм искала да си направя ягодова градинка , но все няма как…
-Готово, миличка, знаеш колко много място има, сега тъкмо е изорано, хващай колкото ягоди искаш и идвай . Ще ти помогна да ги насадим. А за вода няма да се притесняваш, има ударена сонда.
-Добре Светле, но не знам дали ще имам бензин в колата …
Светла я прекъсна:
-Парички ли ти трябват? Не се притеснявай, хвани автобуса от болницата, има на всеки половин час. Спира точно пред нас, а аз ще ти дам пари и за идване, и за връщане. Ако искаш де.
За части от секундата и мина мисълта, че има 12 лв и веднага щеше да даде 10 на приятелката си. Хем ще си плати пътя-общо 4лв, хем ще и останат 6лв.
-Добре, ще видя утре да извадя някой и друг стрък ягоди от работа . Ще се прибера към 10 , но първо ще се изкъпя и тогава ще дойда.
-Няма проблеми, ние сме на консултация утре, но ще се приберем до 10. Ще те чакам.
-Ок, Светле, айде до утре.
-Чао, чао. И поздрави Илия.
-Мерси.
Светла пъхна телефона в джоба и се върна към заниманието си. Радваше се, че ще успее да сбъдне мечтата на приятелката си. В същото време обаче я изпълваше малко огорчение. Ходиха на почивка в чужбина за две седмици, купиха си нова кола, телевизор и какво ли още не, а дори не споменаха. Тя разбра от случайно дочути думи. И някак си й прозвуча странно да карат кола за 5 цифрена сума, а да нямат пари за гориво. Предложи й да дойде с автобуса, защото беше взела книжка едва преди месец и все още беше начинаещ шофьор. Сега обаче нямаше време за губене в мисли. Отиде до близкият сервиз, донесе 5 стари гуми и ги боядиса в различни цветове. Искаше да ги нареди в пирамидална структура и в тях да насадят ягодите. Също като знакът на Олимпийските игри. Дано и на Мария й харесаше идеята. Дължеше й толкова много и винаги се чудеше дали изобщо някога ще успее да й се отблагодари.
На следващата сутрин повтори с боя гумите, за да стане цветът по - равномерен и наситен. Отложи и консултацията, за да не се разминат. До вечерта обаче никой не се появи. Нито на следващия ден. Нито дори на по - следващия. Светла захвърли гумите с яд в един ъгъл на двора. Премисляше последният им разговор стотици пъти, но така и не разбра защо би могла да се обиди Мария. Изпрати и честитка за рождения ден, после за имения. Децата растяха, смениха квартирата , дните минаваха неусетно. Не се чувстваше виновна за нищо. До снощи.
* * * * *
Писмото започваше с думите, че всичко написано е под влиянието на личните чувства и не е под влияние на външна намеса. Припомняше й последния им разговор и се чудеше защо не й се е обадила да види дали не е закъсала някъде с колата. Как нарочно чакала да види дали ще я потърси и се убедила , че на Светла не й пука за нея. И през всички тези години нито веднъж не се била обадила просто за да види как са. Тя ги била обичала, била правила всичко за тях, но те били неблагодарни същества. Следваха обиди и накрая писмото завършваше с пожеланието през Новата година да са по-малко комерсиални. И с едно СБОГОМ.
Светла седеше и се взираше в монитора. Сълзите закапаха по клавиатурата. Думите се сливаха пред очите й. Искаше й се да напише нещо, но просто махна с ръка и затвори страницата. Припомни си хилядите моменти, в които бяха заедно. И те говореха само за пари и материални придобивки – как щели да отидат да работят за ….. евро, да си купят по-голям апартамент, скъпа кола, къде щели да почиват тази година. И когато това се случи, ето какъв беше резултатът. Някой някога беше казал, че парите не променят само благородните хора. И беше прав.
* * * * *
От другата стая се дочуха сънените гласчета на близнаците. Беше дошло време за закуска и биологичните им часовничета звъняха.Това щастие нямаше как да се закупи с никакви пари. Не се заменяше за коли и апартаменти. И можеше само да съжалява „приятелите" си. Защото те нямаха и не се знаеше дали ще имат най - голямото богатство. А през пролетта щеше да направи ягодовата пирамида.