автор: Milvushina

В памет на баба ми, която почина преди две години. Тя имаше Алцхаймер.

Да, ще плача

Всеки ден с духовете майка ми спори,
Чувам, че въздиша, слушам как мърмори.
Говори за миналото, проронва сълза.
Аз гледам безпомощен и си мълча.
Алцхаймер изпива майка ми мила
От ден на ден се топи и си отива
Постоянно нуждае се от грижа нелека:
косата ѝ да среша, да я облека.
От спретната майка няма и следа
Сякаш тя е детето, а аз съм ѝ баща.
В миналото вече мама живее
Колко ли дълго така ще линее?

Паметта ѝ си отива, гледката е мрачна.
Тъжен и безпомощен съм… как да не плача.
Любимите хора мама вече не познава.
Боже, колко ли време така ѝ остава?

Всеки ден с духовете майка ми спори,
Чувам, че въздиша, слушам как мърмори.
Да я гледам как умира е тежка задача.
Не мога да помогна… и да. Ще плача.

***

Yes, I`ll Cry - Jerry Ham*

Each day I watch my mother walk.
I hear her sigh, I hear her talk.
She speaks of loved ones no longer here.
I watch helpless, as she sheds a tear.
Alzheimer`s is stealing my mother away,
And she grows worse each passing day.
She needs help with all her care,
From getting dressed to brushing her hair.
We cut her food to help her eat.
This once tidy woman is no longer neat.
She often seems to live in the past,
Please dear God, how long will this last?

As her memory goes, I can only stand by,
Frustrated and helpless, and yes...I`ll cry.
Those who love her, she no longer knows.
How long till her memory completely goes?

Each day I watch my mother walk.
I hear her sigh, I hear her talk.
I watch daily as she slowly dies.
I can`t help her, and yes...I`ll cry.


*Стихотворението е написано от Джери Хам - медик, чиято майка е болна от Алцхаймер.