автор: tzvetcomarinov

Рало още не можеше да влезе в земята. Пръстта е влажна доста и ще залепва, но Стамен отиде на нивата. Взе брадвата и каза пред двете жени, че ще чисти храстите около нея. Да не пречат на оранта. Майка му веднага се съгласи. Тя
откакто се случи лошото с Иван, не възразяваше в нищо на сина. И Сттанка го подкрепи, дори му каза на изпровождане. Стане ли яденето готово, ще му занесе обяд и ще остане, да помага в изнасянето на отсеченото настрани.
Сега вървеше по пътеката и не бързаше да стигне скоро при мъжа си. Не се радваше и на наедрелите листа на дърветата покрай, които минаваше. Натрупали са от бледата зеленина, но след още някой и друг ден, ако продължи да е повече слънцето, съвсем ще позеленеят и скрият клоните. Гората ще замяза на себе си. Знаеше, че Стамен не се разделя с малкото ножче. Винаги беше някъде из пояса му, но пак зави единият от къщните ножове заедно с питката. Сега кротуваха върху дъното на коншицата с която носеше храната.
Крачеше тя и не можеше да разбере ясно, защо не спира да мисли за ножове. Нали взе един и сега е в кошницата. Започна се още когато затвори отвън външната порта. По едно време толкова силно взе да напира, че тя изпита усещане като да е в дланта на ръката й. Дето е свила и прибрала до тялото заради кошницата. Дори без да иска насочи поглед и видя това, което трябваше и да бъде. Нямаше нищо свито под пръстите й. Лек смут изпита, но добре, че той изчезна по-бързо отколкото му трябваше да се появи.
Станка се надяваше и вярваше с идването на пролетта всичко да свърши. Ще настъпи времето за кърска работа и шетня повече из двора, виденията й с ножа трябва да изчезнат. През дългите зимни нощи, тя лежеше завита през глава с чергата и умолително чакаше сънят да и затвори клепачите. И точно когато той пристъпяше с плавни и успокоителни стъпки, картината с острието го изпреварваше и като зла магьосница разваляше всичко. Очите й се отваряха широко, виждаше бляскавото желязо навсякъде. На лавицата до стената, синията за хранене, а веднъж кой знае защо, паднал като забравен в някакъв зелен треволяк. Един път така обзе съня й, че дори се разбълнува. От преживяването се стресна и събуди. Влажна беше по цялата шия и по гърдите чак, сякаш току-що се е обтривала с мокра кърпа. Дълго сетне не можа да заспи и бе видяла за пръв път оня странен нож. Не срещна такъв в къщата на Стамен, нямаха и у тях подобен. Така и не разбра от къде започва острието, нито къде свършва дръжката. Погледът й бе грабнат от блясъка в средата му. Там личеше и някакво четмо. Станка не знаеше да чете, но такива писаници вече беше виждала в тяхната селска църква. И докато се дивеше на заврънкулките, те сякаш усетиха, че няма да се разберат. Защото веднага опитаха да й кажат нещо с тих човешки глас. Дали говореха прекалено тихо или тя побърза да отвори очите, но така и не запомни нищо от казаното. Тогава бе и много притеснена, да не разбуди с безпокойствието Стамен и свекървата, която лежеше в другия край на стаята. Дълго не посмя да затвори очи, опитваше да види или чуе думи от странния нож. Нищо не излезе. Само дето на сутринта, главата толкова силно я болеше, че стъпваше като замаяна из стаята и по двора чак до към обяд.
Когато тръгваше от селото, тук-там откъм реката се чуваше писък на свирки. Мъзгата на върбалака вече беше тръгнала и хлапетата се надпреварваха да изпробват уменията и силите си в пищялките. Тя беше виждала и нейните братя как издуват бузи, тогава когато не случеха в издялкването и нарезите. Смееше се тогава от сърце на техните несполуки, но сега вече и на тях не им бе до игра на свирки. Порастнаха. Можеше тя да опита и се направи на момче, но самата мисъл разтегна леко устните й. Как ли ще реагира Стамен, ако го издебне някак и надуе с все сила върбовата пищялка съвсем до ухото му. Искаше по-често да вижда усмивка върху неговото лице, а не се сърдеше, че не е така. Себе си не можеше да познае, а държеше Стамен да прилича на момчето, което напираше да остави очите си навсякъде по нея, преди да я вземе за невеста и тя стъпи за пръв път в неговия дом.

Цветко Маринов