автор: IvanB

В стъклата звезден прах тежи
и кръчмата е като замък …
И.Пейчев

Целувката на дявола искри …
В любов и грях животът ми премина,
светът е кръчма, а във нея ти
си чашата с най- истинското вино !
Без теб живях. И принц, и просяк бях;
и камък воденичен бях на шия,
жадувах те преди да те открия,
в косите ти сънувах звезден прах.
Припада нощ, на прилепите – знак;
на кръста върху твоята икона,
с целувката на дявола и Бога
стоя разпънат – в светлина и мрак …
Не казвай „сбогом” ! Чашата си ти !
И кръчмата ни днес е като замък,
а в истинското вино като пламък
целувката на дявола искри …