"Хей, напомни ми да ти напомня -
аз имам тръни, дера жестоко"
Миряна Башева
Понякога съм много, много лоша,
съвсем не съм ни бяла, ни добра,
понякога съм страшно тъмнокоса,
почти като нощта.
Тогава в мен преплитат тъмни вени,
най-тъмните човешки начала,
тогава стой далеч, далеч от мене -
отровна е нощта !
И имам само няколко проблема:
не искам никой, нищо...тук, сега...
Потъвам си, потъвам си пленена
в най-тъмна самота.
Тогава няма утре, няма вчера
и няма слънце, нито пък луна.
И черен облак, до припадък черен
е моята душа.
Отварям тъмните страни на дните,
отпивам най-горчивата вода,
тогава просто времето замира
и ме изпълва пустота...