Простихме си обиди, болки и вини.
Зарекохме се да не се обърнем.
Загледани във идващите бъдни дни,
забравихме дори да се прегърнем.
За сбогом и не се целунахме дори,
вкуса на устните си да запомним.
Внушавахме си, че изобщо не боли,
но бездни зейваха във нас огромни...
Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Едва сега събужда се тъга във нас
и бликва спомен - сладостен и нежен...
Бедите ще оставят своя белег лош,
когото трудно с тебе ще изтрием!
Но сме готови в пролетната нощ,
след новите мечти да тръгнем ние!...