автор: lightgreen

Дните са толкова кратки, колкото си предрекохме,
когато си говорихме големите думи първата нощ.
Каза ми толкова много. Гледам и си мисля
колко още думи имаме.

Но не мога да спра да се взирам в очите ти а след това не мога да
кажа нищо повече.
Някой ден, когато сплитам косата ти отново,
ще взема ножицата и ще я отрежа внимателно,
после ще ще спя с нея, докато ръцете ми попият
машинното масло и стружките от твоите пръсти.
Ще взема китарата ти и ще се превърна в нея,
за да чуя от пръстите ти дали съм те докоснала,
както ми казваш.