автор: panbal

Интимни откровения за първата и последна любов от Житейския апогей на Поета.

ЗАКЪСНЕЛИ ПОСВЕЩЕНИЯ

На моята първа и последна любов, Ненка Балева.
* * *
За много приятелски усмивки
си спомнят очите ми...
За още по-много
нежни запознанства – ръцете ми.
Но само ти си останала
в Златния кът на сърцето ми!
* * *
Похабяват се Донжуаните
да обичат
само пролетни кокичета...
Пък аз продължавам
все така възторжено,
и оцелял,
твоите есенни багри
да галя!
* * *
Не те потърсих на Върха
на моята любовна пирамида...
Намерих те
в основата й земна...
Там където чистата любов
по-тихо и спокойно
си живее...
* * *
Не можахме
да постигнем с тебе
всичките си розови мечти...
Е, нищо!
Да останат и за Оня,
отвъдния живот...
* * *
Лицето ти е още свежо
и лъчисто
като утринна роса...
Защото знае:
само със любов взаимна
жена се подмладява!
* * *
Не, недей посяга на писмата
от нашата далечна младост!
Внуците и правнуците
ще ги докоснат може би...
За да се сдобиват с вяра,
че имало е и такава,
чудна, истинска любов.
Че и тя като Земята
Колелото свое си върти!
* * *
Имахме и ние свойте черни дни.
Но Времето не те почерни!
Завързваше черничките
в бялата си кърпа,
в розови салфетки
за боклука...
И тъй не стигаха
до чистотата на лицето ти!
* * *
Пшеници сме били
на нашата божествена любов!?
Нека си говорят...
Сигурно не знаят,
че няма на света затвор
за живата, единствена любов!
* * *
Още гори във очите ни
( във шепи обгърната)
нашата малка свещичка...
И не ще догори!
Някой ден
на небето ще кацне
като нова звездичка!
* * *
Колко се радват
децата и внуците
на своята мъничка обич –
китка разцъфнало цвете!...
А на мен ми е тъжно...
Че любовта им
все повече става
като цветен букет...
Без корени!
* * *
И аз започнах с търсене
на четирилистна детелина
в женското
житейско царство...
Намерих те.
И крачка повече не сторих
до днешния си ден!
* * *
Няма студена, мухлясала лава,
изригваща с пламък
от сърцето на Земята...
И няма лъжовни слова
поели от сърцето човешко
към друго сърце...
Затова може би
любовта ни е стара,
неостаряла и свята!
* * *
Казват, че душа човешка
се вади и с памук.
Били сме и душевадци
с теб понякога
един към друг...
Но не със скалпел и проклятия,
а върли душевадци
със... захарен памук!
* * *
Надеждата,
а може би и вярата,
умирала последна...
И наш`та вярност ще умре –
безсмъртна вяра няма.
Но не последна!
Последни ще сме ние!...