автор: traveling_musician

Стъпки, стъпки, стъпки в снега...
И всичките стъпки - нагоре...
Стена от железни човешки тела!
Тела на железните хора!

Двама челници порят с чела
сащисаната природа!
Няма по-дръзки, по-чудни чела
от челата, що водят народа.

Настава буря, мъгла, ураган...
Размътват се връх и пътека.
Единият челник използва това
и блъсва в урвата своя колега!

"Ще бъда единствен аз там на върха!
Ще съм пръв под просторите сини!
В моя чест само ще кършат тела
хонорувани балерини!

Ще бъда въздигнат, възпят, богоравен.
Ще бъда сам автор на текста
"що е право". И всяка нощ ще правя
съвършено-правилен секс."

А другият, бившият челник, лежи
забит в дълбоката пряспа.
"Тук съм затрупан от всички страни,
но това не ми пречи да блесна.

Ще блесна със своята участ нелека -
с приятел да почна война.
Тук пазя свойта приятелска четка,
за да му разкажа играта!".

И оттогава-насам изкуството знае...
Натюрмортът е бяло във бяло...
Един заравя в гроб бялото знаме.
Друг го изравя за ново начало.