автор: ringo

Помните ме, аз съм Петко,
оня млад чаровен мъж,
който със съседка Ветка,
вкъщи туй-онуй веднъж...

Ужким всичко се размина
и вървеше по вода.
Мина около година
и надвисна пак беда.

Зарад пустата ролетка
що забрави у дома,
навестяваше ме Ветка –
скучно беше й сама.

Плаваше по океани
нейният съпруг-моряк,
как горката да даяни
сам-сама на този бряг?...

Утешавах както мога
и помагах със мерак.
Но не ще да каже „сбогом”...
Гледам: утре иде пак!...

Малка случка й си случи,
та сдоби се със дете!
Ха, сега де!... Кой научи –
бърза да я заяде!

Кой не ръфа й фустана,
кой ли пък я не руга?...
Горда Ветка си остана –
има мъж, макар с рога!

Само туй да е въпроса,
но яви се друг един –
малкото е чипоносо –
Веткиният сладък син!

Със подобен нос в мах`лата
се явявам само аз!
Боже, пламна ми главата
и не мигвам в нощен час!...

Остави носа, но ето –
и в косата - като мен!
Ветка гледа си детето.
Ама има Видовден...

Не мирясва махалата,
зарад Веткиния син.
Шушу-мушу зад вратата,
поводът е все един.

„Ветке ма, на кой прилича
твоя малкият юнак?...”
„Хубав е и много личен –
на баща му мяза - как!?...”

„Е, пък твоят има-няма
от година не е тук?!...”
„Обичта ни е голяма –
на завистници напук!

Прати ми във епруветка,
в лед, отличен мат`риал!...”
Цяла дяволица – Ветка! –
аз отдавна съм разбрал!

„Що така, ма, Лисавето -
русо, а носът му чип?”
„В скандинавските морета
всички са от този тип!

Вятърът така ги прави
и студената вода.
Моят, щото, там се бави...
но това не е беда!...”

Хей така се справя Ветка
с любопитните жени...
Тази дребничка ролетка!...
Що тревоги причини!

А във утрините ранни
на простора Ветка пак,
просва пелени изпрани.
Ех, ама и готин крак!...

Пък мъжете в махалата,
като пилци на тела,
наредени зад стъклата,
слагат силни очила...

Слънчев, ведър е простора!
И ухае на цветя!
Пролет е на Ветка в двора!
Най-красиво цвете – тя!...