автор: ringo

В махалата празнично ухае
и се носи аромат на боб.
Миризмата силна се не трае,
залпово се вдига на възбог.

Бобът – с печени чушлета люти,
с малко чесън, олио, оцет,
произвежда празнични салюти
и щастливи крачиме напред!

Всеки ден за нас е светъл празник,
и го отбелязваме със боб!
Щастието е химера празна,
както празен – общият ни джоб!

Ала туй не ни тревожи никак!
И направо си е бял кахър.
„Комшу - зад плета съседът вика, -
я, ела - винцокът е добър!...”

Крачим тъй, щастливо упоени,
аз – до него, той – до мен!...
Низ от празниците нареден е,
и салюти – всеки ден!...

Де да беше само махалата,
боб превзел е здраво и града.
Щом като направиме главата -
наш е, хубав, весел е света!...

И се чуват празнични салюти!
Казах: ... с чесън, олио, оцет
се подправят чушчиците люти...
И вървим, вървим напред!...