автор: jantreya

Две шепи слънчице и оживях.
До преди малко вярвах на зимата,
че самотата се прави от страх,
от студ и непредвидимости.
Но мисълта ми се разтопи.
Капнаха няколко капки надежда,
че там отвътре животът кипи
и този застой е подвеждащ.
С капки надежда и порив на прах
слънчев лъч ме инжектира.
Пак е зима,но я живея без страх.
Вече съм имунизирана.