автор: Rodenavlotos

“Проблясва тялото ти в утринта, като сребро на риба в сънен вир. И ме е страх да не посегна и те уловя ...” - Михаил Гунчев

Разбира ли пъстървата сребриста-
игриво стрелкаща се, беззащитна, гола

онази изначална истина,
за разменените в живота роли

на жертвата и на ловеца?
Каква невидима, сразяваща стрела,
забива във сърцето му беглецът
с невинната си красота?

Сърцето е самотният ловец,
признал на жертвата си правото на оцеляване.
Един двубой, без победител отреден,
във който често красотата надделява.