Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170

Онлайн са:
Анонимни: 474
ХуЛитери: 5
Всичко: 479

Онлайн сега:
:: karambol
:: fyon
:: mamasha
:: svdonchev
:: Oldman

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПротягам ръка...
раздел: Фантастика
автор: Ray_Jay

Протягам ръка, а ти ми се усмихваш и стоиш там, накрая, на зида...
Помня те, спомням си те във всяка една инкарнация, във всеки 1 изпълнен с "дъх" живот... Опитах толкова пъти да те забравя, да живея нормално, никога повече да не си спомня за теб! Само, че как се забравят тези очи? Как се забравят Онези Времена? Как се забравя това, което в моето сърце гори. Даже ти не знаеш какво точно там ме "изгаря". Веднъж си с катранено черни очи, а друг път имат цвят на синьо езеро... Липсваш ми, но ми омръзна да те търся в тези физ. "тела", знаейки, че си Отвъд тях! Но как, как да спра да изпитвам този копнеж, как да те отново забравя? Когато, дори тази болка ми носи успокоение, знаейки, че някои неща са истина... Намирам те, само, за да те изгубя след това и да се почувствам по-сама от всякога! Няма те, а аз си спомням за Тогава, когато "приказките бяха реалност". Сбогом, Любими!
Ще те чакам Отвъд Вечността!!!!! Там, където няма никой и нищо да ни разделя!!!!! Където ще може да те прегърна истински, без да изгоря, в 60-тия час, СКОРО, ако все още искаш да си подадем ръце и хващайки всеки да "издърпа" другия, докато се слеем в истинско Едно!!!!! Боже, колко ми липсваш!!!!! Всяка една милувка, всеки един поглед, всяко 1 убийство, всеки 1 откраднат миг-помня ги, всичките до един, а съм по-самотна, от всякога, все още ТЕБ те НЯМА!!!!!


Публикувано от hixxtam на 24.01.2013 @ 08:10:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   Ray_Jay

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ухание в октомври
автор: LeoBedrosian
87 четения | оценка 5

показвания 14331
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Протягам ръка..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.