автор: erka

Когато мислите ми
тръгват надалеч,
не се събуждай,
спи,
сънят е здраве.
Светът е толкова красив,
когато
очите си за него не отваряш.
И цветовете му
са толкова любящи,
когато
ме рисува във илюзии,
докато
сивото във мен пресмята,
доколко жива съм,
доколко мъртва.
Така че
гледай ме сега,
защото
в очите още
топло зрее кестен
и нека
да съм ядката, в която
животът своята любов отглежда.
Не питай
мислите къде се скитат
след сивия кичур във огледалото
и болката,
която тъй невидимо
тунелите си
в ядката прокарва...

...не се събуждай,
нека съм илюзия!

Светът е толкова красив, когато
не знаеш,
че отдавна съм си тръгнала,
и че наум
остатъка пресмятам.