Понякога е страшно трудно
и спомените сякаш те изгарят.
Безкрайни нощи ти си буден,
а няма със кого да разговаряш!
Тогава те връхлитат в тъмнината
изречени отдавна важни думи,
пронизват те, разкъсват ти душата –
безжалостни като оси-куршуми.
Когато си могъл – не си ги чувал...
Край тебе са преминали безследно.
Това обаче скъпо ще ти струва,
защото те от днес ще те преследват.
От миналото чак сега долитат
подобно птици, страшно закъснели...
Измъчват ти душата и те питат -
възкръснали, внезапно оживели...
След толкова години тъй е трудно
неканените гости да пребориш...
И те владеят нощите ти будни...
А няма със кого да поговориш...