автор: traveling_musician

Бял албум, почти както на Бийтълс...
Но е захвърлен и скрит на тавана.
Навити на лента, безвременни бийтове -
моите песни, и от мене забравени.

В албума не свирят Ринго и Ленън.
В него не плуват жълти подводници.
Но ядно ме парва една възмутена
сълза, емигрирала в жадно око...

Бял албум ли бе? Бяла мечта ли?...
По утъпкани чужди алеи ли бързах?
Дали не бях само един отпечатък
от петте пръста на нотния бързей?

Така си се чудя, как скъпите граници
и до днес прекрачвам с евтини крачки.
За черен клавиш съм вързан със ланец.
Само белите паузи още ме плашат.