автор: frezija

Напиши ми писмо и да бъде лъстиво, моля те,
да мирише на теб, на мастило и мускус.
Искам да го чета не с очи или ум, а с кожата си.
Да го поглъщам, изпивам, облизвам, да ми е вкусно.

Напиши ми писмо и не задължително с думи.
Може с онези погледи, коси, над масата,
със „случайните” жестове, с онова безумие
на краткия допир, който е взрив от опасности.

Напиши ми писмо без препинателни знаци.
Вместо тях ползвай всички извивки на тялото ми.
Още нямам адрес, но на перваза ти вечер каца
един гълъб и ме разказва цялата.

Ти си длъжен да го познаеш, не че има закон по случая.
Просто без твоите думи не мога да дишам.
А това си е твърде болезнен начин да те науча
на себе си. Хайде, сядай да пишеш!