автор: frezija

Боли от краткостта на този стих -
не са останали неща за казване!
Светът е станал нечовешки тих
и с мълчалива ярост ни наказва.
Защото сме говорили напразно.
Без мярка разхищавали словесно
живота си, сега си плюем в пазвите
и молим Бог да ни изпрати песни.