автор: tamara

един комар затворих в мойта баня.
потна. тъмна бях.
и аз и тя.
свещ запалих без да зная.

стана тихо.
страх.

с комара пуших. пих.
с него влачех хлъзгавата мисъл.
трудно бе. уви.
а той жужеше някъде край мен.
мъжествен.

казах му за теб. за онова...
за всички наши... за онези...

и той спря.
кацна на ръба на мойта чаша и
се хвърли в стъклената бездна.
в течността.

***
въздух от кълбета парен дим.
хавлия бяла е усукала душата ми.

изкъпана, нетрезво го извадих.
пихтиест малък спомен от комар.

и после го положих на коляното.
като звезда го залепих.
върху любимата ти бенка.

и заплаках.
не за теб.