/в памет на Цанка Кръстева,
солистка на хор „Планинарска песен”
и ВФ „Щастливеца”/
Четиридесет дни душата се рея,
митарства ужасни ламтяха за нея.
Със всички обаче душата се справи
и ето, пред Петър тя днес се изправи.
Къде ли ще бъде? Какво ще се случи?
Със трепет очаква сега да научи.
Поглежда в тефтера и ключове взема,
към Райските порти светецът поема.
Врати той отваря. Струи светлината.
И плахо след него пристъпва душата.
Прекрачва тя прага. Излиза от мрака.
Там ангелски хор за солистка я чака.
Божествени псалми във Рая ще пее.
Над нашите скърби от там ще се смее.
Блажена си душо, щом пееш за Бога.
Да бъде ти леко! Да нямаш тревога!