автор: blagova

Градът отдавна вече спи.
Премръзнал. Зъл. Надменен.
Две нощни птици - аз и ти,
бдят в мрака тънкостенен.

Перонът - пуст. Сиротен. Гол.
А вятърът - мигренен.
Среднощен влак от главобол
изпъшква, в нас прицелен.

Дали да тръгнем с този влак -
на хвърлей е морето.
Поти се топчето живак,
от спомени обзето.

Часът е късен за кафе.
И разговорът - кратък.
Нощта намята кадифе.
Потъва влакът в мрака.