Какво си е мислела тази улична лампа,
преди да се хвърли в калната локва?
Дали прекалихме с посреднощното виене,
или пак е сънувала, че е лодка без котва?
И какво да направим, ако светлината
пожълтява от страх в тротоарната кал?
Да сглобяваме свят от спасени отблясъци?
Да сънуваме лодки с весла? И е спрял
оня грозен часовник, който дебне минутите.
Само тъмната част на луната разбира -
една депресирана улична лампа
обикаля край локвата, и не `и се умира...