автор: zebaitel

Литератор в балкана живял,
въдел букви и рими пасял;
срещнал го мравояд
две невиждащ от глад –
трийсет букви за миг му изял.
          +++
На един стар, отруден леген
му омръзнало да е ерген;
седем кофи свалил,
а една и пробил
и за нея е вече сгоден.
          +++
Баш на Коледа сам-саменичка
във чинията страда сармичка;
щом оризът й трепне,
тя желания шепне –
ех, да можех да стана на птичка.