автор: Costantina-Costantina

Да бъда човек го минах в първи клас.
Сега играя с боговете.
Говоря си с тях
чрез вас.

Гледам през сърцето,
виждам в ума,
сливам се с душата.
С мъжете съм жена,
а най-себе си се чувствам с децата. Сънувам, че вървя.
Събуждам се и тичам.
През деня събирам впечатления.
А вечер ги събличам.
Не мога да се влюбя в теб.
Но мога винаги да те обичам.

Слабо ме касаят слабостите в другите.
Погледа си фокусирам на заслугите.
Промивам си раните с плач.
И никога не ме поглъща мрак,
в сърцето светя от сутрин до здрач.

Нарцис ми завижда.
Афродита се обижда.
Бог ме гледа в очите и част от себе си вижда.

Става ми смешно колко тъжен е плана.
Бягаш от клопката, за да паднеш в капана.

Оцветяваш си живота в цвета на мислите.

Пресей мършата, избирай само чистите.

Поливат ме обилно с болка,
За да раждам ангели в средата на ада.