Предвид на много приказки
реших да ви доложа,
че от години вече
изкачвам се в подножия.
Че пиша , а не пуша,
че сред потоп е суша.
Че много светлина
очите уморява,
че дълги песни
сдухват небесната октава.
По страниците бягам,
а вкъщи по пижама
протяжно произнасям се
по кухненските казуси.
Не боря килограмите -
с диетите пълнея
и рядко скубя плевели
в житейската алея.
Унасят ме мъглите,
на клетвите неможенето.
Предвид на много приказки.
И… тънката ми кожа.