Скитам се чужда- така безразлична,
повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.
Неразбрана от този свят, ще си отида себична,
научавайки се любовта си до край да ценя.
Че тя в природата си е божествено- чиста,
безмерна е в прохладата на съня,
където под купола на дъгата лъчиста,
ще се пресъздаде чрез нова мечта.