автор: ATROPA

И когато отвърна на погледа му, за да премине по него, като по лъчисти нишки и да влезе в душата му, за да я плени, тя почувства, че той беше вече я изпреварил и се разполагаше в най-съкровените кътчета на душата й, без никакво съпротивление. Дори точно обратното, беше приет, като скъп гост. Това я уплаши. Духа й беше предаден от душата, която все още беше роб на тялото.
Орфей беше по-силен.
Трябваше да направи нещо.
И тя затвори двете си очи, за да си отвори третото. И със събран палец и показалец на лявата си ръка направи кръг обратно на часовниковата стрелка около обвития в лъчисто сияние, като в пашкул Орфей, а с дясната ръка отворена, като гребло, вдишвайки дълбоко, го заграби и върна през третото си око към паметта, откъдето го беше извадила преди малко .
Издиша и вдиша шест пъти и на седмото вдишване отново почувства в детеродните си органи топлина, която се превърна в пламък , който като издиша се заизкачва по гръбначния й стълб, за достигне паметта, където беше Орфей и като го обгърне в пламъци, да го понесе навън през третото си око.
Но този път направи и нещо друго, което не беше предвидила първият път и не й коства едва ли не свободата. А това беше, когато Орфей се появи на седем педи от нея, обвит в лъчисто сияние, като в пашкул, да си е затворила вече третото око, а отворила другите две, за да го погледне първа.
И това точно тя направи.