автор: Shadowknight

Гледам аз; дивя се –
Това не са хортензии, о, не!
Това... Но защо ли аз говоря
Сам на себе си. Безсмислица.
И тогава... ето я! Дъгата!...
Пак изгря на звездното небе!
Като лъч, като повей на смъртта!

...Обичам. Чакам тука аз,
Чакам безвъзвратно, но не долита,
Не, не долита птичи глас във тази
Пустош, тъй широка.
Безсмислици.
Пак съм сам.

Едно врабче на пода кацна и
Замисли се. Взе една троха.
После влакът профуча - и ето!
Те бягат, бягат...
Отвисоко.
И всичко спира.

Тишина.


[Date: 2000-Jun-01]