Откачам, превъртам и те усещам, все по-силно. Непоносимо е! С някои хора!!!
Толкова силна болка и желания, копнежи, побъркващо е!!! Искам да спре, всъщност да премине просто и да се науча това нещо да го управлявам, или то мен...
Все едно съм на въртележка и малко дете, и някой я е засилил със страшна сила, и не знам как да сляза от нея... В същото време ми харесва, вие ми се свят и ми се повръща! Но да чувствам вятъра в косите си, изключително усещане е!
Моля ТЕ, ПОМОГНИ МИ... Искам да зачезна "пак" в пустинята... Извън нея, на тази въртележка, идея нямам какво искаш да правя... Плашиш другите хора чрез мен, а на мен ми е изключително мъчно за тях!!!
Знам, че си пожелах някои неща, все още ги желая... С ТЕБ, само с теб!!! С никой друг... То и няма как друг да ми ги даде!!!
Но аз не знам какво се очаква от мен... Дай ми знак, защото нормалния ми живот-скапва се тотално. Работа, личен живот-няма ги...
Умира ми "личността", а с тях и всичко "лично"... СТРАХ, БЕЗУМНО ме е страх да свалям всяка една маска, защото под нея изскача някоя нова, която не знам каква точно ще бъде! Искам сигурно "предварителна", а това е единственото нещо, което няма как никога да получа... Докато не сваля и последната "маска"...
Без нея, как обаче ще се разхождам, гола ли? Другите хора искат нежност, т.е. някой да ги лъже, че ги обича, за да са с него... Нямам нужда вече, дори от това! Сексът си е секс, без значение дали е ч*кане или любене, въпросът е в правещите го, какви емоции/чувства изпитват, докато го правят!!!
Всичко ми се преобръща! Целият ми свят рухва... Не знам какво да направя-да го събера наново или да го "до-разруша"... КАЖИ МИ!!! Моля те...
Желая те!!! Този копнеж, вътре в мен по-силен е от всичко друго, което някога съм изпитвала!!! Което някога ще изпитам!!! Може би, защото знам ли, утре може и да го засилиш... Кажи ми как да издържа, без да се самоубия? Или точно това следва да направя, но в правилната посока-и да удавя личността си, докато се прехвърля на Его-то, и оттам нататък, директно НАГОРЕ! Да ги "удавя" в собствените им желания, копнежи и брътвежи за "искания/не искания", "правилно/грешно", "истинско/фалшиво". Ти си ВИНАГИ истински! Тези, които те наблюдават, обаче носейки хиляди, милиони воали някои даже милиарди маски, уау, те виждат "фалшив"... Как да ги сваля моите? Ще продължи ли тази "непоносима болка" и изгарящо чувство на незадоволеност?!?
Принце, просяк ли накрая ще стана? От врата на врата с канче ли ще ходя да прося за един залък хляб? Такъв ли живот ми обещаваш, а уж ми даваше "Рая и Ада", едновременно, ако истински вярвах в теб? Май, само, докато вярвах... Започнех ли да повярвам, даже ще си мечтая за "канчето на просяка"!!! ОСВОБОДИ МЕ, МОЛЯ ТЕ!!! Нямам нужда от детски залъгалки, повече... Искам и заявявам, че продължавам напред!!! Обичам те...!!!
{P} Сама...