Нося те със себе си, не ми тежиш,
като талисман съм те обесила,
хем ме пазиш от неверни ветрове,
хем ме топлиш в нощите несретни.
Уж те имам, а пък все те нямам,
уж си обич, а пък си ми болка.
Как да те докосна без да страдам,
щом си само мисъл в миг греховен.
Колко ми е писано не зная,
тъй със теб да ходя, като луда
да си бъбря, без да знаят други,
че сме двама в нощи пеперудени.
Че си все край мене в час отруден,
че те пазя нейде надълбоко,
в ъгълчето скрито на сърцето,
дето тайничко си пуснал котва