автор: ATROPA

41.
Постави го по средата на мраморния под и отново се доближи до огледалото , върху което запалените свещи образуваха разноцветна мозайка от светлинни нюанси и оттенъци.
Чукна в долната лява част на огледалото за да се появи „менюто” и показалеца й се спря върху едно празно бутилка . Чукна по нея и тя се появи на повърхността на огледалото. Евридика го взе с лявата си ръка , а с дясната продължи да търси това, което й беше необходимо за извършване на магическия ритуал, а именно седемте духа, които да затвори в бутилката. Първият- на Серафимите /огъня и любовта /, който беше на изток до златистата свещ, Втория- на Херувимите /земята и страстта/ на север до синята свещ, Третия- на Престолите/движението и въздуха/ на Запад до зелената свещ, Четвъртия- на Господствата/мъдростта и водата/ на Юг до червената свещ, Петия- на Силите/формата и личността/ точно по средата на огледалото , а малко под него Шестия- на Архангелите/ душата и силата/ и последния Седми- на Ангелите/тялото и вечността/. След като ги привика и вкара в шишето Евредика покри отвора му с палеца си и се отправи по средата на стаята, където беше поставила меча си. Вдигна го и така, както ги беше учила Великата Магьосница/Горската Царица/, с острия му връх, след като отвори шишето, започна да вади един по един духовете и очерта с тях около себе си седем окръжности. После вдигна меча над главата си и очерта кръг, като вписа в него петолъчка, която засия.
Следваше най-важната част...

42.
След като над нея , като ореол засия окръжността с вписана в нея петолъчка, Евридика обиколи седем пъти, обратно на часовниковата стрелка вътрешната страна на кръга, с изправен, докоснат до устните й меч. После направи по седем последователни поклони към четирите посоки на света, остави меча си по средата на мраморния под и седна , обърната на изток, заемайки позата, която беше учила още в началото на седемгодишното си обучение за Самодива, поза, която след хиляда години Горската Царица щеше да научи да я прави и единствения мъж последовател на тяхното учение, който щеше да открие заспал под едно смокиново дърво.

43.
И да го нарече Спящия Буден, като го пренесе в корубата на това дърво и в продължение на седем седмици по време на непробудния му сън, да му предаде седем правила на поведение. И когато той се събуди да започне да ги проповядва. Но грешката му ще бъде, че ще прибави и още едно, осмо правило, чрез което ще обезсмисли първите седем и то ще гласи че; целта на всяко човешко същество е чрез „медитация”, която на разбираем език означава „да спиш буден”, е да достигне до състояние в което да се освободи от нагласите, които го правят зависим от любов и омраза, живот и смърт, богатство и бедност, радост и скръб, добро и лошо и са причина за вечния кръговрат на живота.
Защото в такъв случай какъв ще бъде смисълът изобщо да се живее?