За теб ще изкача и Чомолунгма.
Ще тръгна бос към Аконкагуа.
В затънтената Амазонска джунгла
не би ме спряла даже и боа.
Ще прекосявам прерии и тундри.
Ще дъвча пепел. Троскот. И осил.
Каторжник в Соломоновия рудник –
към теб ще прекося дори и Нил.
Бих сякъл върху зъбера в Аляска
овалите на твоето лице,
защото помня бялата ти ласка
по моя лоб – плешив като яйце.
Черноработник – камъни ще къртя.
Или ще зъзна в ледна пустота.
Но да те гледам – свята и безсмъртна! –
и моя – ако ще, да е в смъртта.
Какво намери в мене, аз не зная.
Какво намерих в теб ли? Вече знам –
момичето, с което бях във Рая,
с което искам пак да ида там.
Помежду ножа, хляба и салама –
и винцето в небесния потир,
светът е жив от обич между двама
греховници из Божия всемир.