автор: ladyinblack

Близвам ухание, сгушено в меката хлътка-
там, зад ушето, трептикаща в унесен ритъм.
Пръстчета свивам към твоите пръсти в прегръдка,
своята кроткост с дъха си в косите ти вплитам.

Жарва ме чара, разперил по топлите скули
фино ветрилце усмивкови бръчици мъжки.
Прихвам, когато въздишките мои дочули
гаснат ония ти глупосвенливи задръжки...

Дивно мъглят подзавивкови помисли влажни,
с дланите вдишвам възторга на всеки твой спазъм.
Всички различия стават за миг маловажни.
"Тук и сега" да напусна разумно отказвам.

С ласки смекчавам ъглите на профила зимен,
плъзвам езиче по всички контури и гънки.
С поглед премрежен наивно прошепваш:"вземи ме-
нека усещам уюта, че е хлад е навънка..."

Гостоприемно те срещам. Нежнейно замира
порив, мисъл и чувство. И с теб надсетивно чезнея.
И едва доловима тишината светлинно пулсира.
Потопи ме във нея, превърни ме единствено в нея...

милена белчева
06-01-13