автор: Rodenavlotos

Часът на сенокоса ще почака.
Сега е времето на невъзможната ни пролет,
по чакането на която се изплакахме,
изгубихме перата си във полет,
водата в изворите ни пресъхна
и не покълнаха житата, неполяти,
а песента на чучулигите заглъхна,
когато облак легна над земята
и се приготви да вали до свършека...
Но Господ се смили над нас
и съживи душите ни прекършени,
в които се познахме- ти и аз-
абсурдно млади, пролетни и влюбени.
Часът на сенокоса ще почака -
да си наваксаме изгубеното.
Тогава ще се предадем на мрака.