Нещо някъде назад се е сбъркало -
иначе този живот не би могъл да е толкова сложен.
И тази наша любов...
Да няма почти никога избор,
а тръгнеш ли – безброй объркващи посоки.
И срещи – така отчайващо кратки и така тревожни;
и така ограбващи – всичко заложено– без остатък нищожен...
Не. Не би могло да бъде толкова сложно.
И тази наша любов...
Да ти стига и едно докосване,
а да се скиташ така жаден за обич сред тълпата самотници.
Пияно и безотговорно да просиш с търсещ поглед,
а с думи да скриваш и истините, и болките.
И тази наша любов,
задъхана да дращи в нощите по стълбища и коридори -
да я откриваш сутрин изтрезняла и невъзможна,
избрала поредния грешен полет,
посочила мен и теб отново за опита си.
А ние – грохнали след поредния кръстоносен поход -
да доказваме някому смисъла на този обречен живот -
да я изпратим дори не сме способни...
Толкова сложно...
Не... Не... Не би могло...
И тази наша любов...
________