автор: rumpel

Снощи кацна сред стаята змей,
цял лъщеше в сребро и позлата.
С устни той ме докосна... "Недей!
Мен целува ме само луната!"

С поглед сластен това същество
във очите ми взе да занича.
И попита ме по същество:
"Усет имаш ли, змей как обича?"

Отговорих с въпрос: "А дали
не живеем сред приказка скучна?"
Иззвънтя смях в пастта му с бодли:
"На любов със мерак ще те уча!"

И прегърна ме в пламенен танц
със ръцете си огнени змеят.
Върху устните с мирис на гланц
спря мелодия, за да я пея.

Тъмно чувство във мен разгоря,
затрептяха в ума пеперуди.
Изведнъж вън се сипна зора,
от красивия сън ме събуди...