автор: avloeis

Амброас лежеше в леглото си и чакаше останалите момчета да се върнат от вечеря. Смяташе за досадни мислите на хората около себе си и не можеше да се концентрира над своите собствени и често пропускаше да чуе нарежданията от Тикра. Хората бяха прекалено шумни и досадни, все още се опитваше да разбере защо Пророчеството бе избрало него.
"Това проклето ламаринено канче!” – помисли той за Свещения Граал и стисна несъзнателно юмруци.
- “Защо вместо да хленчите не отидете да поразгледате училището? Току виж сте открил Равновесието!” – той чу насмешливия глас в главата си.
- “Тикра, колко пъти да ти казвам да не четеш мислите ми?” – скастри го Амброас.
- “Но, господарю, не съм ли прав?” – побърза да се обясни гласът. – “По-добре отидете да проверите онова момиче! Не мисля, че е добре да се отказвате толкова лесно! Колкото по-скоро я намерите, толкова по-добре и то най-вече за Вас!”
- “Знам това, Тикра!” – съгласи се с него. – “Едно нещо все още ме притеснява!”
- “Какво, господарю?”
- “Не съм сигурен, че това е правилното момиче. Дори Пророчеството да казва, че тя е отново в тази Академия... Не мисля, че е тя!”
- “Това е вашата работа ,господарю. Вие сте избраният да разбере кое момиче е Равновесието, за да може тя да изпълни съдбата си! Не се притеснявайте да проверите и други деца!” – изломоти набързо пискливият глас.
- Съдба.. – повтори гласно Аброас, за да не бъде чут от Тикра и се отправи към вратата. Той мразеше тази дума и постоянно се бореше срещу нея. Нима можеше да приеме подобна абсурдност! Сам ковеше съдбата си и никой не можеше да му каже какво трябва да прави!
- “Господарю?” – обади се гласът, сякаш усетил колебанията му, но Амброас знаеше, че е невъзможно.
- “Разкарай се от главата ми, Тикра, и отиди да свършиш нещо полезно!” – заповяда той и прекъсна връзката помежду им, а след това си напомни. – “Трябва да бъда по-внимателен какво мисля!”
Младежът спокойно вървеше по коридора, когато цялото общежитие потръпна от женски писък. Бе Дженифер, която намери лежаща на пода в стаята й и се гърчеше от болка. Картината от цветова, която Амброас преди виждаше, сега я нямаше, сякаш това момиче бе изчезнало. Той я обърна с лице към себе си и обгърна лицето й с шепи, опитвайки се да види поглед в сляпо гледащите й очи. Още един писък се изтръгна от гърлото й и тя прогледна, поемайки си въздух сякаш до сега не бе могла да диша. Погледите им се срещнаха. Той видя в нея единствено едно треперещо тяло и две разплакани очи на едно момиче да лежат в краката му. Не виждаше мислите и душата й, но усещаше всичката самота и болка, която тя изпитваше и без да се замисля я притисна в обятията си. Дженифер се отпусна в прегръдката му както преди. Амброас усещаше дъха й върху кожата си, но парещите сълзи, които капеха от очите й, изгаряха гърдите му и сякаш забиваха остриета в сърцето му. Всички тези емоции бяха нови за него и той ги прие с неохота.
Амброас я отнесе до леглото й, когато се успокои. Джен не каза нищо, не стори нищо, дори бе спряла да плаче и трепери. Приличаше на бледо подобие на човек. Той се принуди да извика лекаря, макар да не изгаряше да вижда Лука Нова. Двамата се върнаха бързо и той се зае с традиционната проверка, но когато премери температурата й разбра, че не е нищо нормално.
- “Но как?!” – помисли се лекарят. – “Нали намерихме момичето?!”
- За какво говориш, Лука? – попита го момчето, щом чу мислите му.
- Ти как..? – учуди се той. – Чуваш мислите ми ли?
- Да! Сега ми кажи за какво става на въпрос!
- Аз самият не разбирам! Тя показва същите симптоми като Равновесието, но няма как да има две избрани, нали?
- Искаш да кажеш, че Дженифер може да е избраната, а също така и другото момиче?
- Не знам! И двете показват едни и същи симптоми като предишната избрана... не разбирам!
- Не може да е тя! Щях да усетя! – категорично отхвърли този вариант Амброас.
- Надявам се да е така и това да е просто обикновена треска! Напоследък тя не се храни добре и изглежда много е отслабнала имунната й система! Снощи едва я накарах да дойде с мен на вечеря.
- Снощи? – учуди се Амброас, но тогава видя спомена в ума на Лука. – Тя знае за подземието?!
- Не знаем нищо, но се страхувам, да не започни да се рови там, където не трябва! – обясни лука. – Поне като гледаш в умовете на хората, гледай както трябва!
- Не мога да се натоварвам с толкова непотребна информация! – измърмори момчето и побърза да смени темата. – Ще трябва да я държим под око! Не бива да с намесва в тези неща! Ще пострада!
- Загриженост ли долавят ушите ми? – привидно равнодушно каза учителят, усетил нотките в гласа му.
- Просто не желая проблеми! – нервно се оправда Амброас като хванато в крачка дете.
- Разбирам! – леко се усмихна Лика Нова и едва успя да въздържи ума си от странични помисли. – Тя е добре. Трябва единствено да свалим температурата й.
- Как се прави това? – попита младежът.
- “Как..”? – лекарят се възмути от невежеството му, но осъзна, че той никога не е имал подобни проблеми. – Ще й дам лекарство, но ще слагаме и компреси от вода и оцет. Ще отида да донеса, а ти остани тук докато се върна!
Веднага щом се отдалечи от стаята Лука допусна мислите в главата си. Въпреки, че бе намерил обяснение за температурата на Дженифер, празният й поглед все още го безпокоеше, но побърза да прогони тази мисъл и я замести с друга: “Ангелите не могат да обичат, нали?.. Тогава защо Амброас прояви загриженост към нея? Или просто това е инстинкта му?.. Май остарявам!”. Той разтърси глава, за да изгони абсурдните си мисли, но когато се върна в стаята те го обляха като студен душ. Амброас седеше на леглото до Джен и милваше нежно лицето й без да осъзнаваше действията си. Тя изглеждаше толкова нежна и беззащитна в очите му като малко цвете в големия свят, което предизвикваше в него желание да го защити. Мислите на Лука достигнаха до него и той се отдръпна, осъзнавайки какво прави.
- Просто проверявам температурата й! – побърза да се оправдае, но по-скоро искаше да убеди себе си.
- “Дали е инстинкта му да пази хората?” – мисълта на лекарят прозвучаха и в неговата глава и той той се улови за тах като удавник за сламка.
- “Това е инстинкт!” – повтори си го, за да увери себе си.
Лука не каза нищо, знаеше, че съзнанието му е на показ пред този господин, просто продължи със задълженията си.
- Можеш да се върнеш в стаята си. Ще остана при нея докато сваля температурата, няма за какво да се притесняваш. – увери го лекарят. – Тя ще се оправи!
- Добре! Осведоми ме веднага, ако нещо се случи! – заръча младежът и след като хвърли един последен поглед на бледото лице на Джен се върна в стаята си.
Нова се разходи из помещението, което бе променено изцяло, нямаше нищо общо с това от спомените му. Преди го ненавиждаше, но сега бе толкова приятно, че дори вероятно би се съгласил да живее тук. Забеляза и рисунките по тавана, една голяма плетеница от ангели, хора и демони, а всички те сякаш бяха настроени срещу двамата влюбени в центъра. Направи му силно впечатление сърцето върху гърдите на ангела. “Те нямат сърца! – напомни си Лука и се отправи към етажерките с книги, смятайки тази рисунка за абсурдна. Кръвта за миг сякаш замръзна във вените му, когато погледът му срещна този от картината на статива. Мъжът иззад завесите сякаш бе като жив или поне погледът му издаваше усещане за живи въглени, които прогаряха съзнанието на лекаря. Той побърза да покрие платното с плат и затвори очи, за да се отърси от налегналите го спомени...