автор: ossichka

Едно море, една скала.
Вода. Безкрай. Една надежда
и притаено онова,
което безпристрастно дебне.

Вълна надига се, расте,
набира мощ. Немилостива
залива малката скала,
а тя стои - безмълвна, сива.

И всяка следваща вълна
отнася нещо, нещо мие.
Откъсва го за да го скрие
в дълбочините, във нощта...
там изчезваме и ние