автор: kalin8

-Благослови, Господи, тази християнска къща, стопанина и’, а и стопанката-също...- Присвива едната си вежда отец Никола, току-що затворил хладния полъх от салона след баба попадия и себе си. – Сполай, че не са забравили да поканят и бедния слуга Божий на тази богата трапеза!
-Добре дошли, свети отче, и ти бабо попадийо! – Бърза да каже чичо Иван - Радост е за нас да споделим...
( Поглежда към мен подканящо-Ставай, де!) Тази скромна софра с толкова хубави хора. Заповядайте!
Ставам, разбира се, да посрещна новодошлите. Докато поемам от попадията връхните дрехи, дядо поп се връща от салона с тумбеста дамаджанa вино и покрита с везан месал тава:
-От дядо ви попа- винце, а от попадията- баклавата!
Подава ми тавата.-Грята ракийка ли има, чадо? Сипни една, че блага ракия ми се е допило...И на попадията –също!
Не сте виждали по-предразполагаща усмивка! А очите... Очите му-една светло-кафява топлота, която няма как да не възприемеш!
Ще речете: „Е! Сега те хванахме! От поп-почерпка?!”
Да, ама не! Това е Родопа планина! Тука всичко е по-различно, нали? Всеки знае!
Колкото и да се опитвам да се намуся от намеците- не иде някак! Отец Никола... Заради посивялата брада и мустаците не мога да определя възрастта му, но се види- по жестовете и движенията, че е някъде над шестдесетте-сиреч, достатъчно натрупал жизнен опит човек. Знам само, че с чичо ми-кмета, са „дупе и гащи”-на лов, на риболов, в кръчмата...
-Тури на ченгеля и формата!- Подава калимавката си отчето- Оти, ние ей-сегинка ще да подхванем някоя нашенска...
Ей-така, по най-простия начин ми напомни отде съм и чий съм. Това е.
В същото това време, Дани, успяла да прегърне и разцелува попадията, дойде, та се поклони на отеца. Прекръсти я той, а тя и ръка му целуна! Това пък, какво беше?
-Научихме я...Шепне стрина Мария- Научихме я, че така е редно...Видиш ли каква старателна е?! И ти би могъл...Ама си диване! Пък тя- все питаше, кога ще да дойдеш?! Наша Катерина и’ найде твоя книга-на германски-по компютъра...Гледам я- чете и плаче! Хубаво виж да я не разревеш и сега! Главицата ти строшавам!!!
Обича да се шегува стринка ми, но сега май...Твърде сериозна е, така ми се види?!
Прегръщам я – за успокоение-”Няма! Обещавам!’
Огънят в камината иска нови жертви. Подавам му две дълги –почти метър-цепеници. Светло-оранжеви искри политат нагоре –през комина... Нагоре-към небето над Родопа, побеляла от първия декемврийски сняг, украсил боровете в двора. Дочува се отвън и шепота на планинския вятър, който гали клоните. Разказва ледени приказки...

Следва.

Б.Калинов- Странник.
28.12.2012г.
Пловдив

Зимна вечер