автор: tzvetcomarinov

За приятелството е казано и писано достатъчно, а ето сега излиза, че имало и още. Капитан Миладинов не очакваше да получи съдействие, макар да поиска такова. Там нещата бяха придобили отенъци, в които трудно може да се разпознае истинския цвят. Поддържаха някакви връзки с бившия състудент, но беше повече за спомените, отколкото развито до полезна дълбочина. Все пак натисна бутона да посрещне повикването и предварителна нагласа, че накрая ще изрече фалшивото "Благодаря".
- Здрасти, мой човек. - Делнично го каза спецът по борба с организираната престъпност, сякаш с другия насреща разговаряха почти ежедневно. - Какво има? Как си?
От типът въпроси бяха, дето хабят импулсите и може да не се ръсят чак в такова изобилие по ефира. Щом разговорът е започнал свойски, може тогава да продължи по същия начин.
- Напоследък съм го ударил на живот - похвали се морският.
"Време ти е - подкрепи го на ум капитан Миладинов. - Когато те атакуваха някога състудентките ни заради твоето морско предимство, правеше се на интересен. Да изглеждаш скучен, добавяше нелогичното, морската шир въобще не те вълнувала. Оставяше раздвоени и неудовлетворени в надежди мацки след себе си.
Сега ще опитам да те провокирам директно" - закани се спецът.
- Как реагира жена ти за семейните престъпления?
- Намерих му цаката, приятелю. Знаеш го, имам способности в импровизацията. Отдаде ли ти се възможност, веднага през Кулата и на егейския пясък. Е, ще има още подробности, но само когато се видим на чашка.
Най-обичайното мъжко изявление. От ония, популярните. Седне ли се на маса, обезателно да се заговори за всичко друго, не и за това дето е сложено върху покривката.
- Радвам се, че се обади. - В казаното от капитанът по джиесема, нямаше икапчица фалш.
Приключи разговорът с морския град, но Миладинов съзнаваше. Далеч по-важно е, какво ще бъде следващото, продължението.
Да проанализира и отсее полезното, налага се довечера обезателно да отвори личната си поща. В тая сграда няма как и къде да го направи, ще трябва да подтисне професионалното любопитство за няколко часа. Ето накрая какво излезе. Сред посетителите на хотела имало и такива интересни чешити, дето желаят да съчетаят гледката от нашето черноморие с тая от синевата на Егея. А той, едва след като прочете какво пише върху дисплея, вече ще си позволи преценка и вземе решение. Дали разговорът с полковник Стоименов е задължителен.
От първия ден на работа в органите не искаше да се превръща в колекционер на късчета информация за хората. Сега в тоя случай не можеше да пренебрегне онова, дето настоява да бъде забелязано. Как да изглежда логично и нормално такова поведение. Правите резервация, идвате за отмора на нашето черноморие и изведнъж, просто така, хрумва ви да отидете на юг. За още почивка. Наистина има такива разточителстващи особи, които се размотават през целия летен сезон из световноизвестните курорти, но те са родени в други държави и доста яки в сметките. Харчат пари не заради слънцето и водата, а да бъде забелязано посещението. Защото ще носи още пари.
Нашенските собственици на хотели са измежду хората в постоянна конкуренция. Кой тогава дори от глупост ще вземе да агитира клиентите си да отсядат по за ден-два в някой друг, отдалечен от морето. И там евентуално да ги осени мисъл, че може да си доизкарат почивката още по-хубаво. Стига да се намери някой, който ще ги откара само от добри чувства на цели стотина-двеста километра. Прибавено към това за десерт, че за южната ни съседка на подобен род летуващи искат входни визи, трудно ще излезе подобна равносметка. А до масата за почерпка ще се отиде, но по дълъг коридор с препятствия. Като ученик харесваше тая спортна дисциплина. Виждаше в нея нещо интересно и възбуждащо. Съчетание на физически усилия с напрегнатостта на мозъка за повече съобразителност. Заедно водеха те до неуписуемо въздействие и големи дози адреналин. Тренира до гламавост, постигна и някакви резултати, но се отказа. Разбрал беше, че освен воля и упоритост, трябват и някои по-сериозни природни дадености, които няма от къде да дойдат. Въпреки това, коридорът си оставаше коридор и трябва да се стигне по него до финала.
- Здрасти. - поздрави го един колега, дето и сега недолюбва спортуването.
Неговото няма да е съвсем като участие в автомобилно рали, но трябва да седне зад волана. Защото по волята на шефа, трябва да се окаже след половин час в един от столичните молове.

Цветко Маринов