В римите ми се преплитат въздишки,
В сонета ще има капани за мишки.
В главата ми линии, многоточия.
Почти се губя в двузначия.
Истината е като страхливо птиче,
Бяга от устните и тича.
В главата ти има стеснение,
Когато говоря с откровение.
Пак повтарям, втори, трети път.
Мишките успяха да избягат и започват да шумят.
Надеждата ми играе си на плитки.
Разплита ми живота, сплитайки мечтите.
В съня си тъмен облак черен.
Май видях душата ти чрез него.
Болно тяло с болни амбиции,
Кое ме накара да бъда вторична.
Думите висят в пространството безтегловно.
Римите крещят болезнено, зловонно.
Мишките въртят се в собствения си затвор,
А ние бягаме, сякаш всичко е един скапан позор.