автор: tanq_mezeva

Такава ли съм? - аз сама се питам-
предпролетно разцъфнало кокиче,
с глава свенливо от снега надничащо
и сбиращо на слънцето лъчите?

Такава ли съм, все щастливо грейнала,
привличаща до болка, озаряваща,
с усмивката омайно - чудодейната,
през сънищата твои преминаваща?

Дали съм цвете... или самодива,
наметнала воал красив от чувства,
във погледа си чародеен крия,
духът мистичен, разпващ и на кръста.

Не пожелавай знойното ми лято,
ни сянка да си моя, ни в краката.
Аз искам да съм музата, която
в стиха ти ще живее и в душата.