автор: kristi

Не бях летяла в бездна. Случи се.
Пометна ме животът ми изгърбен.
И странно, но ме близна ручейче,
погалило се във скалите стръмни.

Избликнало между небетата,
в които наедряваше смехът му,
то плисна драмите ми бедстващи,
смалили необятното до мълния.

Със думите - добрите стари воини -
напъдени, бездомни кучета,
се вкопчихме в спасителния пояс:
погълне ли ни бездна, ручей да сме.