Отивам си, отивам си от тебе
със влак и с автобус, пеша си тръгвам.
След миг навярно бог ще съдере
небесната басма по ръбовете й.
Ще минат оглушели малки гари
със Salle d`attente , в които някой чака.
От мирис на ръжда, на бор и чанти
ще се продъни тясното пространство.
Отивам си през пустите стърнища,
засети с гарвани и пътни кафенета.
Но аз не съм убитият вестител,
че бъдещето няма да се случва...
Ще ме отминат рошави дървета
насреща ми с разперена прегръдка,
когато си отивам с гръб към вятъра.
И само той за теб ще ме разпитва.
Ще може само ти да ме посрещнеш,
когато слаб и прашен се завърна.
през гаричките с френските часовници,
с ръждивите билети от дърветата.