автор: haboob

Наближава времето,
добрата Стара година
да наметне савана
от прах и сняг,
а младата Нова,
шумна до Бога,
неизбежно красива
да подкани с пръстче
за танц.

Престувам се на часовник,
мъркам, тиктакам,
тактувам с капките
на вечерния душ.
После наливам
чаша със случки,
свивам цигара
от спомени,
пуфкам кълба мисли
срещу звездите.

Ех, как се познавам,
но дължа усмивка
на Новата година.
Тя винаги успява
да ме измъкне
на дансинга.