Като нож се врязва пак в мене тя,
и няма ден да не усетя това острие.
Поглъща цялата ми мръсна душа
и ме преражда сияещ от щастие.
Понесен там към виското със вятъра
края не искам да ми показва никога!
Падна ли веднъш, падам завинаги,
да оцелея слънце мое ми помогни!
Прегръдката ти всякаш топлина от рая
искам целия да се стопя напълно в нея!
Целувката ти откъсна моите устни,
в твоя хербарий ти ги запази .. и пак, и пак целуни...
Не ми трябва нищо след твоето отдаване,
ти възкреси живота ми от заличаване!
Безвременно и безматериално пак те искам,
от ръката ти всяка капка кръв ще истискам!
В този живот не искам да те пускам......