В душата ми е смирение и спокойствие,
защото вече хиляда дни сме заедно.
Знам, че имах мигове на недоволствие,
но не за мен, за теб - аз мисля само за едно.
Отлетяха хиляда като листа в есента
и с усмивка си спомням за всеки.
Дори когато спя аз чувам песента
на сърцето ми - в теб се обрича на веки.
Не мисля за ден в който не си до мен,
истрита е всяка подобна фантазия.
Умът ми се храни от теб запленен
с хиляди образи красотата ти пази я.
И ако в мисъл случайна ,се прокрадва
пътека,по която аз ходя самотно без нея
ще позвъня да я чуя,гласа и да ме зарадва...,
ако можех двама ни завинаги щях да слея...