Тия дни, всеки туй те пита, къде ще я посрещаш Новата година, като че ли ако не я посрещнеш, тя ще се обърка, ще те подмине и ще слезе например на друга гара.
Тузаровови щели да ходят чак до Далечния изток, за да я посрещнат най-рано. Те, нали във всичко гледат да са най-най.
Гуцанови, още преди Коледа се натовариха на Москвича фамилно и се изнесоха на село – щели да колят прасето и с него да посрещат НГ.
Тръпкови заминаха на средиземноморски круиз с италиански кораб, щото било голяма тръпка да очакваш, в кой остров ще т блъсне капитана.
Племенницата ми, естествено ще я посреща в дискотека, където в гюролтията няма и да разбере, кога е дошла.
Сиромахови от първия етаж - в къщи на свещи, щото нямат пари да си платят тока.
Баба Гинка, в леглото, от което вече втора година не може да стане.
Котката ми ли? Ами в студеното гробче до църковната ограда, където я зарових август, или в котешкият рай, кой знае?
Бебенцето, което се роди на 25-ти на Младови – сладко спейки с румени бузки в топлото креватче.
„А има ли, брадъре въобще значение, къде и кога, важното е да бъде и да е за добро”, туй ми рече, като го попитах Митьо Семето и може и да излезе прав.